За стреса с любов

Да превърнеш стреса в актив? Не е невъзможно.

Преди да започна с написаното по-долу, бих искала да кажа, че не претендирам за правота или за професионална гледна точка по темата.  Вероятно мнението на някой специалист, би било различно.


Обичайте стреса! Добре де, не го обичайте, но поне свикнете с него. Той е тук, при нас и няма да изчезне. Живеем в динамичен и бързо променящ се свят и това

което можем да направим, е просто да свикнем с него. Да се приспособим.

И при стреса, както е при много други неща, дали ще работи за или

man-showing-stress
Photo by Andrea Piacquadio from Pexels

против вас, зависи от това как ще го „управлявате“.

Преди няколко седмици ми се наложи да направя подробно проучване за видовете стрес и бърнаут синдрома.

Честно казано, бях впечатлена как в еднаква ситуация, човек може да си причини приток на адреналин и повишен имунитет, а в друг да стигне до депресия. И да, всичко това се дължи на вид стрес.

Напоследък все повече се убеждавам, че почти всичко което ни се случва (и по-скоро как ние го отразяваме върху себе си), зависи от „настройките“ в главата ни. Как гледаме на ситуациите, как ги приемаме. Ако имате търпение да дочете този роман до края, може да ви се стори, че не говоря пълни глупости.

Вероятно сте попадали на ситуации, в които дори при добра новина, в началото човек сякаш не може да реагира. Не може да го осъзнае. Същевременно с това казват, че и добрите, и лошите новини ни носят стрес. Всъщност е точно така.

Разковничето е там, че стресът се дели на два вида – еустрес и дистрес.

Нека тръгнем от най-общото понятие за стрес – той се явява като защитна реакция на организма, когато сме поставени в ситуации с много напрежение. Обикновено в такива ситуации сме претоварени със задължение, времето не ни стига и същевременно трябва да взимаме важни решения. Когато сме под стрес вегетативната ни нервна система бива стимулирана и започва производство на хормона адреналин в кръвта. От своя страна той може да доведе до учестено дишане, прилив на енергия и учестена сърдечна дейност. Предизвиква се реакция тип „борба“ за организма.

Еустресът, още наричан „позитивен“ стрес се наблюдава при сравнително нормални нива на стреса. Такъв „стрес“ може да е дори полезен за организма.

Може да ни помогне когато трябва да извършим интензивна работа, да повиши производителността ни или да ни помогне да имаме бързи реакции. Еустреса е свързан с положителните емоции. Примери за еустрес могат да бъдат ситуации като започване на нова работа или повишение , покупка на имот, брак, раждане на дете, ново хоби и други. Има твърдения, че този стрес подобрява имунитета и функцията на сърцето, както и това, че ни прави по-самоуверени и мотивирани. Tова се дължи на производството на повече хормони. Еустресът е по-скоро с кратка продължителност.

 

До дистрес, още наричан „негативен“ стрес, се стига когато сме го превърнали в  задължителна част от нашето ежедневие. Тогава просто не можем да се адаптираме към причинителите му. Обикновено това продължава прекалено дълго и донася негативни последици. Примери за дистрес могат да бъдат смърт на близък, развод, проблеми в междуличностни отношения, здравословни проблеми, финансови проблеми, безработица, проблеми със закона и други. Дистреса ни прави избухливи и тревожни. Може да ни демотивира. Той е в състояние да влияе негативно върху физическото и психическото ни здраве. По този начин ставаме по-склони към разболяване, имаме нисък имунитет. Възможно е да се стигне до там, че да промени концентрацията, съня и апетита ни. Възможно е да стигнем до депресия или тревожност. Дистресът може да бъде както с кратка, така и с дълга продължителност.


Можем да си причиним дистрес, когато приемам предизвикателните ситуации като трудности, с които не можем да се справим. Също така и ако приемаме дадени ситуации като „вредни“ за нас. Е, това е една добра причина да не подхождаме предубедено към дадени ситуации. Част от тези неща, ни позволяват да твърдим, че възприятията и нагласите на човек се оказват ключови за неговото психическо състояние. Различните хора възприемат събитията по различен начин. Двамата човек, поставени в една и съща ситуация могат да реагират напълно различно.


Точно тук идва съдбоноснията момент и собственият ни избор – дали ще се поставим в ролята на жертва или ще решим, че се изправяме пред предизвикателство. Дали автоматично ще се „плашим“ от всяко нещо, различно от рутината ни. Или пък смело ще се изправим пред него. Не ме разбирайте погрешно, нямам предивд да прекрачвате разумните граници на добро общо здраве, а по-скоро да се замислите, как реагирате в опредлени ситуации.

А дали всъщност, понякога не си вредим по-скоро сами? Сигурна съм, че има доста такива случай.




Нека не забравяме – прекрачването на зоната ни на комфорт е сигурен начин за прогрес. Вероятно сте чували израза, че за да получим нещо което не сме имали, трябва да направим нещо което не сме правили.


Попаднах и на интересен материал в Harvard Business Review, които дори ни дава техники за справяне със стреса или поне превръщането му в позитивен такъв.

Знаете ли, дори не ви е нужно да четете Harvard Business Review, за да установите, че да се захванеш с великата задача (или с това което те плаши и отлагаш), е много по-лесно и благоприятно за теб. Просто да го свършиш. Да за запретнеш ръкави и да приключих кейса. Със сигурност после ще се чувстваш много по-добре, отлколко да обикаляш и да мрънкаш със седмици за „тежката“ си работа. Така може и да си навлечеш дистрес (с последвща депресия), но едва ли ще се чувстваш, като победител в състезание.

П.П. Сега разбирам защо понякога сме пристрастени към „свръхактивност“ и много задачи. Просто си мисля, че някои от нас, обичат този постоянен приток на адреналин. 

Сподели:

С етикети ,,,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.