„Помня го само защото съм бил там, не че душата ми много го иска…“
Знам, че заглавието е банално. И знам, че проблемът е наболял. Но съм тук за да си поговорим. Пилешка супа за душата на една жена, никога не е излишна.
Искаше ми се да зачоплим тази тема, как си мечтаеш да избягате заедно лятото. Или да се засечете по работа. Защо пък не и да сте колеги в някакъв момент. Да, всички пътища на момент ти се виждат възможни и водят на там. Знам колко си шокирана от абсурдите, които си мислиш и колко си впечатлена от собственото си въображение в такива ситуации.
Та… Говорехме си за лятото. И ето, непокорният ти мозък ражда картинката с разпиляна коса, безкрайна магистрала, той с двадесет и четири карата усмихва и невинно пътуване. Изведнъж покрай някой недодялан жест се ражда целувка… И заживели щастливо! Да, ама НЕ! Знам ти развинтеното въображение.
Знам ти хауса в главата (и в двата смисъла).
Чакай, още няма да разваля картинката – ако пиеш наливай вино, ако пушиш – пали цигара. Да си поговорим и за онзи момент, когато си казваш „С него нямаше да е така!“, „Нямаше да се караме за това!“, „Ние си приличахме.“ . Знаеш – минало, свършило. С него щяхте да се карате за друго.
Ясно ми е, че си „адреналиново“ животно. Че искаш кръвта ти да кипи, искаш да вземеш всичко от скапания живот. Идва ти да срутиш всичко и да тръгнеш към него, нали? Към мъж, мечта, дестинация, порок… Знам го прекрасно. Знам и колко глупави сме жените понякога. Виждам и безброй жени и момичета, които не могат да се преборят с тази натрапчива мисъл. Нетрезво искат бягство. Те НЕ МОГАТ да не пишат, те НЕ МОГАТ да не звъннат, те НЕ МОГАТ да не го търсят с очи във всеки човек из квартала му.
Разбирам ги обаче чудесно, защото състоянието ми е до болка познато и далеч не съм тук, за да ги хокам. Тук съм за да ти кажа – живей максимално. Но не се връщай в стар бардак (предполагам ще се сетиш за израза). Тук съм, за да ти кажа, че съдбата обича смелите и печалбата е цената на поетия риск (не само икономически).
Понякога боли да си смел, честен, краен. Обаче това ти носи най-добрите резултати и най-трудните победи. Боли да го загърбиш. Но повече ще те боли да си пропилееш времето, чувствайки се недооценена.
В края на всичко едва ли този от въображаемото лятно пътешествие ще дойде да те пита как си. Не скъпа, колкото и техники да правиш, колкото и книги да прочетеш, колкото и разкрасяващи процедури да си направиш.
Не можеш да го накараш да те обича.
Любовта се нарича химия не напразно. Точния момент, точното място, точните хормони… Или магията се случва в даден момент и той разбира, че иска да е с теб въпреки всичко и всички или оставаш на бързо повикване за петък вечер (тук-там с някой жест на внимание). Колкото и да се опитваш да си промиеш мозъка, за да вярваш в обратното, просто ще се самозалъгваш. Жените обичат с ушите си, а мъжете знаят как гладко и сладко да говорят, за да постигнат целта си. Целта е да си там в петък красива, усмихната и опитваща се да му се хареса, докато той не си мърда и пръста, за да направи нещо за теб, но те получава в прекрасната ти форма.
Знаеш ли колко рядко това се превръща във връзка или изобщо нещо повече от петък вечер? Мноооооооого рядко. Ама изключително. Не е невъзможно, но ако си мислиш, че си от жените които ще го постигнат първо се запитай всичко в живота си ли харесваш. Имаш ли все още неизпълнени цели. Имаш ли слабости? Има ли нещо, което не споделяш, но много добре гузната ти съвест повтаря? Е, повярвай ми и най-малката слабост би провалила планът ти. Да, леката форма на депресия, разширения стомах, проблемите с бизнеса ти или разрушените отношения с майка ти.
Повярвай ми, „пердетата“ на които не им пука изобщо са изключително малко!
Жените, приели се напълно с техните форми, животи и притежания са жива рядкост. Имаш ли усещането, че земята се цепи, като вървиш? Прибираш ли се в дома, които искаш? Ако отговора на тези въпроси е не, то има върху какво още да поработиш, преди да си убедена, че си фаталната жена и ще го накараш да обърне курса. Докато ти не се влюбиш в себе си и той няма да се влюби в теб.
Заблуждаваш ли се, че се харесваш или наистина се обичаш?
Знаеш ли, преди си мислех, че всичко зависи от нас и винаги знаем кое е най-доброто за нас, но вече не съм сигурна. Понякога съдбата ни предпазва от самите нас. Така, че може и той да не е най-доброто за теб. Нито това, което обществото ти сочи.
Тренирай, грижи се за себе си, бъди в добра форма, чети книги, постигай цели, купонясвай без да си гледаш телефона (или просто прави това, което ти се иска), рискувай и се обичай. Зарежи го фаталния, явно има причина да не сте заедно.
Когато нямаш вътрешни конфликти и вървиш смело по пътя си, няма защо да се връщаш. Хората които те обичат ще бъдат с теб. Ако наистина имаш нужда от някой, той ще се появи, не само във фантазиите ти, но и в живота ти. Не съжалявай за нищо и не се отказвай от себе си.
Когато някой иска да е с теб ще ти го покаже явно и няма да имаш нужда от хиляда книги и разговори с приятелки.
Нито пък от безброй рокли и разкрасяващи процедури. Много красиви истории се раждат под звездите, по кецове и рошава коса (стига така да ти е наистина комфортно на теб).
И да, ще те харесва със стрийте и сенките под очите, ще те целува без причина и гушкането ще е част от ежедневието ви, а не изпросен лукс от 3:30 до 5:00 по среднощ.
Всеки път когато миналото се обади, много добре си дай сметка дали то гони дребнава цел или нещо се е променили. Помисли си дали си заслужава. Спомни си колко струваш и колко точно си дала, за да бъдеш човека които си в момента. Е, има ли смисъл да захвърлиш всичко това с лека ръка?…
Наздраве за фаталните, които още помниш и наздраве за прекрасните неща и хора, които тепърва ще влязат в живота ти! Както и за лютите битки, които ти предстоят! Cheers! 🥂