Архангелова Задушница.
Една от трите най-големи в Християнския календар.
Като сме малки се чудим, защото по Задушниците ни подават разни сладки неща. Струва ни се странно,страховито… Като пораснем обаче, разбираме защо.
Задушниците са дните в които си спомняш хората, които обичаш, но вече не са сред нас. Почиташ паметта им. Преливаш гроба с вода и вино, запалваш свещичка, подаваш някоя любима храна на човека. Вярва се, че така храниш душата. Задушниците са тия дни, в които да си поговориш за хората, които ти липсват и вече ги няма и да се молиш за душите им.
Днес ще публикувам нещо, в чест на моя дядо, за което ми трябваше много време, да събера смелост.
Най-хубавата звездичка…
Най-страшният съд не са хорските мнения, не е обществото, не е върховният касационен или международният съд, нито банковата ти сметка, нито килограмите ти… Най-страшния съд идва, когато застанеш пред ковчега на човека, който те е направил човек.
Тогава суетата я няма. Тогава хората ги няма. Тогава света рухва. Няма втори шанс. Лежи там, затворил очички и знаеш, че няма да стане. Дедко, миличкият ми, ти си най-хубавата звездичка.
Ти ми беше като втори баща.
Вие с баба ме направихте човек.
Научихте ме да чета книги. Създадохте ми този навик и ме влюбихте във вълшебството на книгата.
Окуражихте ме да уча, да посещавам различни курсова, да знам и усвоявам нови неща и никога да не се отказвам.
Ти дядо беше много силен човек. Никога не спря да се бориш и никога не спря да ни подкрепяш по всякакъв начин. Няма да забравя как колкото и да ми беше тежко, независимо за какво, ти ми казваше „Няма да се отчайваш! Само напред и нагоре!“. Няма да забравя най-милия поздрав всеки път, когато те видех или вдигнеше телефона „Здравей, миличко!“, казано с най-голямата усмивка.
Няма да забравя как казваше, че си пазиш килограмите от казармата и си против цигарите, многото пиене на алкохол и яденето на много „мръвки“.
Сещам се за видеото от кръщенето ми. Колко си млад, черна коса, усмихнат до ушите, щастлив, носиш ме на ръце, танцуваш и ме гледаш сякаш виждаш чудо.
Няма да забравя как играеше рок и как всички деца те обичаха, защото ги люшкаше на люлка и много ги обичаше.
Като разбрах за скръбната вест, освен че изгубих почва под краката си и изпаднах в истерия, секунди след това те видях в съзнанието си усмихнат, сякаш ми казваш „Няма страшно миличко! Няма да се плашиш. Бъдете силни, дръжте се, добре съм, усмихнат.“
Искрено се моля да си на по-добро място, защото ти го заслужаваш. Винаги ти се възхищавах как на тези години, на които беше, разбираше сегашния свят, разбираше разликата между времената и поколенията. Винаги знаеше какво и как да кажеш. Проницателната ти мисъл.
Толкова възхищение си събудил в мен, че винаги съм се гордяла с моите дядо и баба и те са моята подкрепа, мотивация, дух, опора. Цял един свят на нови знания, борбен дух, глътка спокойствие и уюта на хубаво семейство. Пътеводна светлина и топла прегръдка. Ценности, връзка с род и поколения.
Няма млади, няма стари – теб по дух и сила никой не можеше да те мине!
Хубавите хора си отивали по празници и теб те взе на Еньовден… Ти билки обичаше, беше ми показал и растението Еньовче. Все береше билки. Правих си чай от истинска мента, от гората. Ти я береше. С баба пиехте чай от истински билки, а не като в нашите пакетчета…
Нали знаеш дядо, че казват, че като един човек стане звездичка на небето, друга пада и се ражда нов живот. Надявам се друг достоен човек като теб да се роди и да дава на света, така както ти си дал. Не се отказа, не се предаде до последно…
Мъчно ми е дядо, много се виня, че не направих повече за вас през годините. Всичко ми се вижда малко, все си мислех, че още неща мога да направя. Все ми се иска да можех да прекарам повече време с теб.
Поклон! Почивай в мир! Ти винаги ще живееш в нашите сърца!
Нека всички души, почиват в мир и бъдат упокоени!
П.П. Мили хора, нямате време! Нямате време да видите близките си по-нататък, нямате време да обичате после, нямате време да направите добро после, нямате време да дадете подкрепа по-късно, нямате време да чакате някой си да ви каже, кои сте и дали ставате или не!
Всичко, което имате е момента. Сега!
Бъдете! Раздавайте. Всичко.
Помнете, че егото и парите в гробищата не се носят.
Притежаваш само това, което си дал.