Ако трябва да бъда напълно честна, през повечето време книгата събуждаше в мен смесени чувства.

Безспорно съдържателна и интересна книга, която незнайно защо не можа да ме докосне напълно… По случайност я четох на плажа, но определено не бих казала, че е плажно четиво лично за мен.  Преплита паралелно историите на няколко героя, показвайки техните различни гледни точки и размисли в дадени ситуации.
Със сигурност има какво човек да вземе за себе си, ако има такова желание и споделя някои гледни точки. 
На някой места съдържанието те кара да се замислиш по определени въпроси чрез антитези. Огромен чар намирам в някои скрити истини в книгата, които съвпадат с моето мислене. Това четиво сякаш се опитва да ти открехне красотата на това да бъдещ по-смирен, по-обичащ, по-прощаващ. Най-интересна за мен беше последната част на книгата.

Любими цитати:

1. 1. „Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните, и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието.“

   2. „Нямаме право да налагаме на другите онова, което смятаме за правилно.“

   3. „Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце.“

Сподели: