А ти можеш ли да „приемаш“?
Живеем в един свят, в който не се приемаме. Дали ще се делим на черни, бели, слаби, дебели, бедни, богати, успешни, пропаднали и т.н., все се делим. Независимо от показателя, независимо от ситуацията и типа на отношенията.
Когато вие самите НЕ можете да приемате, започвате да се опасявате, че вас не ви приемат. Че ви виждат предимно недостатъците и че сте трън в очите на някой, дори реално изобщо да не е така. Префекти хора няма, казвала съм го хиляди пъти.
Тайната е точно там. Тук ще говорим в контекста на едни други отношения – тези, между два индивида, които решават, че искат да са нещо повече от приятели. Тайна е да можеш да приемеш човека до теб, въпреки недостатъците му и да можеш да живееш с тях. Някои хора даже казват, че ги обичат. Не знам това колко е вярно или лицемерно, но първата фаза – да ги приемаме, за мен е най-важна и реалистична. А в случай, че някой не може да приеме нещо във вас, по-добре това да е ясно и да се приключи с време. Не ли това най-малко обидния факт, да бъдеш честен? Да кажеш „Не мога. Не е за мен. Не го приемам.“. Не за друго – за да избегнеш следващите, много по-страшни сътресения. А нали идеята е, да изберем най-малкото зло. Лицемерието и губенето на време, не са по-малко обидни.
А иронията е скрита там, че за да можете да разграничавате кога вие не можете да приемете някой или кога вас не ви приемат (което е очевидно понякога), първо трябва да се научите – да приемате, да сте толерантни.
Не да търсите идеали и несъществуващи шаблони, не да променяте, не да сте обсебени от себе си – не. Нито пък да се самозалъгвате, щото виждаш ли то това са малки подробности. Просто да виждате човека отсреща и ако случайно усетите, че го приемате такъв какъвто е, въпреки да знаете, че не е перфектен и същевременно да виждате слабостите му – явно не ви е безразличен.
Всеки има своите призми и демони в главата си. Ама хайде дa ги пускаме на разходка умерено, по начин по който да не си вредим излишно.
Нека не дрънкаме много в пространството и да не изпадаме в люти спорове с другарчето (където ще бълнем безброй необмислени фразички). Нека си даваме сметка за себе си мирно и спокойно.
Сами със себе си. И с много честност.