Има ли сутрини, в които не ти се става?
И някак си губиш смисъла? Търсиш причината…
Носи шибаната любов в себе си! Не, сериозно – обичай! Обичай живота… Обичай дъжда, слънцето, усмивките по лицата на хората… Стига да искаш да обичаш има какво и то много. Човече, само поискай. Спри да я търсиш отвън! Започни да я носиш и раздаваш и евентуално тогава, може да ти се връне. Ако тя не е в теб, няма как да я получиш или някой да ти я даде.
Буди се чист. Буди се без омраза, без завист, без негативизъм. Изчисти ума и себе си от всяка горчивина и ограничение, за да освободиш място на силата и вдъхновението.
Да, понякога обичаме грешните хора. Да, понякога пътищата ни се разминават с човека, който искаме да остане дълго или завинаги. Боли. Всички ни боли понякога.
Да понякога губим битки, фалираме, отнасяме крошета… Да, понякога ни писва. Писва ни на всички! Но живота не свършва с поредния удар. НЕ! Именно крошетата те изграждат. И ще успееш ли да постигнеш желаното от теб и как ще се събудиш като победил или победен – зависи от това как приемаш ударите.
Ако нещо ще те изгради трайно, то това е точно борбата с „ударите под кръста“. Всеки върви по собствен път, със собствена скорост, така че спри да се сравняваш. Не е важна скоростта, с която вървиш, важна е посоката към която си тръгнал. Не се отчайвай, ако нещо не се получава от първия път.
Научи се да си тръгваш на време от токсичните взаимоотношения и тягостните места, както и да следваш С-О-Б-С-Т-В-Е-Н-И-Т-Е си цели. Ако ги следваш без страх и без опция за отказ, вероятно ще се похвалиш с резултати. Не бъди жертва на допамина и не се оставяй емоциите да те контролират, защото това може да ти струва скъпо в последствие.
А сега ще ти кажа, че аз съм просто един патетично банален циник, който не претендира за правота и не те ангажира с безсмислиците си, но ти пожелава прекрасен ден! 😊
П.П. И не забравяй, че най-важната свобода е тази на ума. И нека правописните ми грешки да не те затрогват твърде силно.